Monasteries Logo Bulgarian Monasteries  
 This page in English
 
Български Манастир - Facebook профил Facebook профил    Начало  Коментари  Travel Directory  Bulgarian Properties 

Популярно имеКазанлъшки манастир
Православно имеВъведение Богородично
РегионСтара Загора
Местоположение
Казанлъшки манастир - местоположениеКазанлъшкият манастир “Въведение Богородично” се намира в самия град Казанлък, като внушителният комплекс е скрит от очите на миряните с висок зид.


История и обща информация
Манастирът е основан през 1828г. от Сусана Генчева, послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”, която била родом от Казанлък. Сусана сънувала Св. Богородица, която и заръчала да се върне в Казанлък и да основе там манастир. Монахинята събрала други осем послушнички и се завърнала в Казанлък. Първоначално се настанили в къщата на местен гражданин, Иванчо Клатната, който им предоставил своя дом. Монахините живели в изключителна бедност, като сами се грижили за препитанието си, изработвайки и продавайки шаеци и ръкавици и разчитайки на помощта на роднини.

По-късно една от монахините, Зиновия Станчева, се снабдила с препоръчителни писма и заедно с други две монахини заминала за Браила при брат си Димитър Станчев за набиране на средства. В Браила и Букурещ монахините успели да съберат първите 1000 гроша от български емигранти и търговци. По-голямата част от даренията (750 гроша) са били използвани за купуване на мястото, на което се намира по настоящем манастира. С ходатайството на казанлъшки богаташ - Стоян Груйло – Зиновия Станчева и сестра Капитолина Тодорова – получили разрешително за пътуване до Русия (Одеса, Киев, Петербург) и ходили осем последователни пъти за набиране на средства. Със събраните дарения започнали строителството на старата манастирска и стопанската част, а през 1857г. – и строителството на храма “Въведение Богородично”. Архитектурният план на църквата бил изготвен от руски архитект по поръчка на петербургския митрополит Исидор – глава на Руския синод, а самият храм е бил граден 9 години от Дебърски майстори – майстор Козма и строителите Даниил, Захари и Йосиф. Храмът е уникален по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. Иконостасът също бил поръчан и платен от митрополит Исидор. Голяма част от украсата и необходимите утвари били получени от Русия. Вътрешността на храма е богато изографисана от трима български възрожденски майстори – поп Павел от Шипка, който изработил олтарната част, Георги Данчев от гр. Чирпан, пръв приятел на Васил Левски, който изработил куполната живопис и Петко Илиев Ганин от гр. Казанлък, който изографисал корабната част с 51 сюжети от Новия завет. По-късно, през 1838-1839г., се изработва и камбанарията към храма.

Манастирът не остава изолиран от Руско-турската освободителна война. На 19-ти юли 1877г. започнали военните действия в този район. Под напора на турските войски руските войници и българските опълченци отстъпили, а местното население тръгнало да бяга. Голяма част от бежанците били настанени в Казанлъшкия девически манастир, но скоро след това много от тях били изклани от турците. Сестрите от манастира заедно с местното население се отправили към Балкана, за да се спасят. Игуменка Капитолина достигнала Румъния и се завърнала след края на войната. В същото време войските на Сюлейман паша навлезли в Казанлък, като част от тях се настанили в манастира. На Коледа 1977г., обаче, започнало отстъплението на турските войски, които се опитали да опожарят храма, след като го заключили. При бягството, обаче, изгубили ключа в двора и монахините го намерили и успяли да потушат пожара. Стенописите били опушени, но запазени. В началото на 1878г. руски войски слезли в гр. Казанлък за почивка и възстановяване, като част от тях били настанени в Казанлъшкия манастир, а сестрите поели грижа за болните и ранените. В двуетажажната източна сграда бил устроен лазарет, а гробовете на тези, които не успели да оцелеят, могат да се видят около североизточната страна на храма. В двора на манастира също така може да се види монументален паметник в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.

Манастирът е запазен и ремонтиран, като е запазен първоначалния ахитектурен план. Обявен е за паметник на културата.
Настаняване и храна
Не се предлагат храна и спане.
Транспорт
Манастирът се намира в самия център на гр. Казанлък, така че стига лесно до него.
Разпечатай тази страница Изглед за печат на текста

Оценки на посетители - 3 вот(а):
Архитектурна и историческа стойност: 10.00 / 10
Туристически удобства: 4.00 / 10
Местоположение и пейзаж: 10.00 / 10
Нашето представяне: 10.00 / 10

Оцени този манастир


Коментари за Казанлъшки манастир

Публикавано от Даниел на 16 Jul 2010, 19:14
IP адрес: 95.43.17.48
Тема:

манастира се намира в западната част на града, която няма нищо общо с центъра
Публикавано от о.Христо на 20 May 2010, 15:15
IP адрес: 87.126.143.91
Тема: Неврокопски митрополит Гервасий

Неврокопски митрополит Гервасий с гей дружинка събира пари в Гърция уж за нова църква, харчат ги за запои
Днес, 1 май 2010 2 коментара 327 прочита
В-к „ Струма” - Гервасий /отдясно/ с приятели хомосексуалисти.
В групата на скандалния монах са архимандрит Радка, йеромонах Бубу, изгонен заради сводничество на малолетни, русенски монах... насаме се обръщали един към друг с „ богоугодните “ –
„ Де си, ма, парцал”, и “Ко праиш, ма, ризил”
Неврокопски митрополит Гервасий, който бе коронован на 12 юли миналата година от хората на о.Камен Бараков в църквата “Св. Георги Победоносец” до Банско и получи митрополитската корона , издържа разгулна гей дружинка с пари, събирани в Гърция уж за строеж на нова църква в България, съобщи в последния си брой жълтият седмичник “Шоу”, който публикува скандално интервю с бившия монах Румен Попски. Към интервюто има богат снимков материал, показващ митрополита по време на запой в страстни пози с дечица, млади брадати попове, разпищолен по тениска и знака на хипитата под иконата на Богородица и дибидюс гол, само с кръст с разпнатия Иисус на гърдите.Според Румен Попски мирянското име на Гервасий е Георги Патъров, не е завършил Семинария, а има само двегодишен курс в Черепиш. Преди Камен Бараков да го доведе в Банско за тържествената му интронизация, е бил монах в Троянския манастир, Осиковица, Правешкия и Чекотинския манастир, изгонван последователно от всичките, за неморални прояви. Гервасий започнал официално просяшкия си период в Гърция, откакто стана Неврокопски митрополит. Жертвите, от които той събира крупни суми уж за “градеж на българска църква”, са сестринските ни църкви в Гърция. Парите Гервасий измъквал с обещанието, давано пред всеки игумен, че ще служат заедно и двамата ще бъдат в едно канонично общение. Представял се за преследван от комунистите в България, беден български митрополит, чиято единствена мечта е да съгради църква. Тази година за 6 дни той взел пари от епископ Саламин от остров Саламина, после се преместил при Ангелос в манастира в Авлона, където също заявил своята преданост и си тръгнал с 5000 евро “за строежа”, и финализирал обиколката при архимандрит Филарет в Атина, който също му дал пари. Гервасий пътувал заедно с гей трупата си и преди да спонсорират кеш благородното начинание на митрополита, колегите му от Гърция щедро поели и хранели българските си братя.
Придружителите на Гервасий са изпаднали от каноничната църква свещеници или набързо ръкоположени от него в различни санове. В нея са архимандрит Тимотей, на когото братята викат Радка или Ути, „ епископ ” Висарион – Виса минета, йеромонах Леонтий, когото знаят като Бубу, низвергнатият от гръцката православна църква заради сводничество на малолетни гей Стаматис Богориди, който е от Русе и се представя за архимандрит, и други.
* Когато са насаме, в групата на Гервасий си говорят в женски род: “А, ма, парцал”, “А, ма, ризил”, “Ни си жива, ма”, твърди Попски. Според него по време на въдворяването на Гервасий в Банско за Неврокопски митрополит, когато беше дошла и делегация от Черна гора, арх. Тимотей /Радка/ се обърнал към един от черногорските свещеници и му викнал “А, ма, ризил, ша са изповядваш ли ма, парцал” без да съобрази, че черногорците знаят български език. Черногорецът онемял от изумление, разказва бившият монах.
В Гърция преди служба митрополит Гервасий се изцепил с призива “Хайде да си слагаме комбинезоните и да почваме шоуто”, след което също настанал сериозен конфуз.
Според Попски любимите изрази на Гервасий били: - “Аз не съм гей, аз съм дупе-даря’вец, но мога да бъда и курварин ” .
Всички пари, които дружинката събира от Гърция, после отиват за буйни запои, твърди Попски. Щом пачката почнела да отънява, Гервасий се обръщал към сътрапезниците си и обявявал: “Трябва пак да плачем, да си скубем брадите, голям плач ще падне пари да се вземат”, после се качвали на кола и отпрашвали за Гърция за нова просия.Гервасий и гейовете около него нямат постоянни приходи, разказва Румен Попски. Неврокопският митрополит работел в София като нощен пазач за 10 лв. на вечер, а Бубу е готвач, другите са безработни. Затова парите от Гърция за дружинката били жизнено необходими.
Припомняме, че това не е първият скандал с Гервасий. Още при пристигането му в Банско половината от духовниците в областта явно вече имаха информация за подвизите му, защото го посрещнаха “на нож” и сред несмелия хор от гласове “Достоен”, с които по традиция духовниците съпровождат митрополита по пътя му към короната, вероятно за пръв пък в историята на българското духовенство се чу и мощното “Недостоен!”, извикано от някогашния секретар на дядо Пимен Ангел Лазаров.
След интронизацията на Гервасий, секретаря Лазаров и епископ Йоан Богослов пуснаха жалби до Прокуратурата заради използвани фалшиви печати и документи с невярно съдържание по време на избора, но държавното обвинение още не е приключило проверката си. В деня, когато бе избран Гервасий, Алтернативният синод се разцепи на 2 лагера, които и до момента нямат никаква комуникация помежду си.
2 коментара:
1) > 1 май 2010 @ 06:44 | до струма
Статиятя ви е едно към едно с публикация във в.Шоу от сряда

2) > 1 май 2010 @ 11:15 | о.Христо
Неврокопски митрополит Гервасий, о.Филип от Банско , о.Петър Покровски, о.Камен Бараков и всички които го ръкополжиха са срам и позор за Църквата.
Гей-дружинка е това какво общо има с Църквата ?! Крадци, мошеници и измамници, те не са духовници- как не ги е срам !
Бандити в раса , измамници и пе*де*расти. Гервасий да си го вземат в София, там да си правят свирки колкото искат, аман от хомосексуалисти , нечистоплътници и дребни алчни за пари душички..некъдърници недни.
Сега на храмовия празник в църквата Св.Георги Победоносец (по пътя Банско -Добринище) щели да се съберат отново в храма…, и парите от свещите и даренията на хората пак ще изчезнат и ще се събере отново гей-дружинката на Гервасий... срам и позор !

Публикавано от viki на 11 Jan 2010, 23:15
IP адрес: 213.240.233.50
Тема: Една изгубена душа

Едно момче,изгубено в мрака,търси пътя към божията вяра. Питам ви,моля ви дали ще намерите място за това изгубено момиче,във вашия манастир.За контакти viktoriq_1990@abv.bg.
Публикавано от viki на 07 Jan 2010, 23:22
IP адрес: 213.240.233.50
Тема: спешна информация

Моля ви, дайте ми някакъв телефонен номер, на който да се обадя в манастира...СПЕШНО Е...
Публикавано от Марина Маринова на 05 Nov 2009, 19:21
IP адрес: 95.43.16.49
Тема: телефона

В манастира има няколко болни възрастни жени и са в отчаянно положение, нямат пари даже за храна и лекарства, самия манастир е в окаянно състояние. Молиме да помогнете на тези сестрички, които са се отдали на Бога.Телефона им е 0431/ 62216
Публикавано от Георгиев на 03 Aug 2009, 22:47
IP адрес: 87.126.133.164
Тема:

наистина манастира е много хубав
който има възможност нека го посети
Публикавано от irirna на 13 Jul 2008, 23:42
IP адрес:
Тема: krashtene

izvarshvat li se krashteneta
Публикавано от Веселена Иванова на 20 Jun 2008, 13:40
IP адрес:
Тема: манастира

дайте ми някакъв тел.номер на манастира
Публикавано от Неделчева на 08 Mar 2008, 18:09
IP адрес:
Тема:

Моля, дайте някакъв телефонен номер, на който да се обадя в манастира...
Публикавано от Георги Димитров Георгиев на 08 Jan 2008, 23:43
IP адрес: 194.141.47.98
Тема: Уникален

Манастира е наистина уникален но трабват малко средства за вьзтаховяване моля добрите христяни които го посетят да оставят нещо дори минимално за сьхряняване на тази светиня


Фото галерия


Казанлъшки  манастир - входа
Казанлъшки манастир - входа

Казанлъшки  манастир - комплекса
Казанлъшки манастир - комплекса

Казанлъшки  манастир - комплекса
Казанлъшки манастир - комплекса

Казанлъшки  манастир - комплекса
Казанлъшки манастир - комплекса

Казанлъшки  манастир - комплекса
Казанлъшки манастир - комплекса

Казанлъшки  манастир - комплекса
Казанлъшки манастир - комплекса

Казанлъшки  манастир - комплекса
Казанлъшки манастир - комплекса

Казанлъшки  манастир - църквата
Казанлъшки манастир - църквата

Казанлъшки  манастир - църквата
Казанлъшки манастир - църквата

Казанлъшки  манастир - църквата
Казанлъшки манастир - църквата

Казанлъшки  манастир - църквата
Казанлъшки манастир - църквата

Казанлъшки  манастир - входа на църквата
Казанлъшки манастир - входа на църквата

Казанлъшки  манастир - в църквата
Казанлъшки манастир - в църквата

Казанлъшки  манастир - в църквата
Казанлъшки манастир - в църквата

Казанлъшки  манастир - камбанарията
Казанлъшки манастир - камбанарията

Казанлъшки  манастир - двора
Казанлъшки манастир - двора

Казанлъшки  манастир - двора
Казанлъшки манастир - двора

Казанлъшки  манастир - двора
Казанлъшки манастир - двора



Айдемирски манастир Аладжа манастир Александрийски манастир Араповски манастир
Арбанашки манастир Бакаджишки манастир Балшенски манастир Басарбовски манастир
Батошевски манастир Батулийски манастир Бачковски манастир Белащински манастир
Билински манастир Бистришки манастир Ботевградски (Зелински) манастир Буховски манастир
Българевски манастир Варненски манастир Владайски манастир Врачешки манастир
Германски манастир Гигински (Църногорски) манастир Гложенски манастир Годечки манастир
Голямобуковски манастир Горнобански манастир Горнобогровски манастир Горнобрезнишки манастир
Горноводенски манастир Горноезеровски манастир Градешки манастир Дебръщенски манастир
Дивотински манастир Драгалевски манастир Дряновски манастир Елешнишки манастир
Ерулски манастир Етрополски манастир Зелениковски манастир Земенски манастир
Ивановски манастир Илиенски манастир Кабиленски манастир Казанлъшки манастир
Калоферски манастир (девически) Калоферски манастир (мъжки) Каменски манастир Капиновски манастир
Каранвърбовски манастир Килифаревски манастир Кладнишки манастир Клисурски манастир
Клисурски манастир Св. Петка Кокалянски манастир Копривецки манастир Кремиковски манастир
Кукленски манастир Кърджалийски манастир Лозенски манастир Лопушански манастир
Мердански манастир Мъглижки манастир Новоселски манастир Обрадовски манастир
Одранишки манастир Осеновлашки манастир (7-те Престола) Панчаревски манастир Пасарелски манастир
Патриаршески манастир Петропавловски (Лясковски) манастир Плаковски манастир Поморийски манастир
Правешки манастир Преображенски манастир Ресиловски манастир Рилски манастир
Роженски манастир Руенски манастир Самоковски манастир Свищовски манастир
Сеславски манастир Скравенски манастир Соколски манастир Сопотски манастир
Сопотски метох Сяновски манастир Троянски манастир Трънски манастир
Тържишки (Струпецки) манастир Устремски манастир Чекотински манастир Чепински манастир
Черепишки манастир Чипровски манастир Чирпански манастир Шипченски манастир
Шумски манастир