Портата на Чепинския манастир е само на няколко стъпки от североизточната дъга на Околовръстното шосе на София. Манастирът, посветен на светите Три светители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст), е един от малкото манастири в България, които се помещават в равнинна местност, а не в планина. Намира се близо до тракийска надгробна могила, известна като “Голема могила”, и на около 1.500 метра от бившето село Чепинци, сега квартал на София.

Точната дата на възникване на манастира не е известна, но според местни хора, той е съществувал от незапомнени времена. Преди много години първите монаси са живяли в землянки в могилата. Разкопки на това място са се натъкнали на сводеста гробница (костница), която е била използвана от монасите за постница – усамотено място за молитва по време на пости.

През османско владичество, манастирът неведнъж е давал подслон на хайдути, което е било и причината за неговото често разрушаване от турците. Едно от най-големите разрушения се случва през 1972г., след обира на турската хазна при Арабаконак и залаването на Димитър Общи и по-късно – Апостола Васил Левски. По онова време много манастири в т.нар. Мала света гора в района на София са опожарени заради приютяването на революционни комитети. Чепинският манастир не е изключение. Почти нищо не остава от него, тъй като е бил построен изцяло от дърво. Само каменните му основи и керемиди оцеляват. Един дървен кръст, забит от местни хора на мястото на манастира, дълго време напомня за неговото съществуване. При разрушаването на манастира той е обитаван от 24 монаси, някои от които са били изпратени на заточение в Диарбекир, а други успяват да достигнат до манастира “Седемте престола” в Стара планина.

След Освобождението през 1878г., един от монасите, Найден Кентров, се завърнал от изгнание и заедно с трима съмишленици построил чешма с три чучура на мястото на манастира и сложил следния надпис върху нея: “Който тука пие – Бог да го поживи, като умре – Бог да го прости”.

През 1906г. нов манастир започва да се съгражда на мястото на стария по горещото настояване на една стара жена от Чепинци, известна като баба Геша. Манастирът е посветен на светите Три Светители, защото според думите на старата жена, често и се явявали три ангела и нямало да я оставят на мира, докато не бъде построен манастир.

На няколко православни празника – Илинден, Св. Дух, и Рождество Богородично – много хора идват в манастира от много години. Според някои това може да се дължи на това, че предишният манастир е имал параклиси, посветени на тези светии. Освен основната църква, сегашният манастир има два нови параклиса, Св. Петка и Св. Пророк Илия, стените на които са изцяло изрисувани, и нова жилищна постройка, построени през 1993г. с помощта на дарители. Официалният празник на светите Три Светители се празнува на 30ти януари. Малка схлупена постройка от 1906г., известна като Шатовското църкве, също е част от комплекса.

Не се предлагат.

Лесно се стига с кола, тъй като манастирът се намира точно на Околовръстното, близо до Челопечене и Чепинци.